Колко пъти си казвала: „Нямам време за себе си“?
Нямаш време за тренировка. За спокойна разходка. За среща с приятелка. Понякога дори за 30 минути, в които никой да не очаква нищо от теб.
Но когато става въпрос за децата, семейството, работата или някой друг, някак успяваш да намериш време.
Защо е толкова лесно да бъдем на разположение на всички останали и толкова трудно да поставим собствените си нужди сред приоритетите си?
Точно от този въпрос започна октомврийската ни неделна среща в Silvia Workouts.
Този път имахме специален гост, Красимира, с която проведохме открит и много личен разговор за нещата, които често остават скрити зад забързаното ежедневие.
Говорихме за страха да разочароваме, трудността да казваме „не“, нуждата да контролираме всичко, тревожността, отношенията ни с храната и най-вече за това как да започнем да се отнасяме към себе си с повече разбиране.
Защо ни е толкова трудно да кажем „не“?
Понякога знаем, че сме изморени. Знаем, че имаме нужда от почивка. И въпреки това продължаваме да поемаме още задачи и отговорности.
Не защото непременно имаме сили, а защото се страхуваме от реакцията на другите.
Ами ако ги разочароваме? Ако ни помислят за егоистични? Ако решат, че не сме достатъчно отговорни?
Проверка на реалността
Красимира предложи тази практика за момента, в който се страхуваме от нечия реакция. Запитай се:
- Какво действително може да се случи, ако откажа?
- Имам ли доказателства, че човекът отсреща ще реагира негативно?
- Възможно ли е да прояви повече разбиране, отколкото очаквам?
Понякога сценарият, който изграждаме в главата си, е много по-страшен от действителността.
И може би първата крачка към личните граници е да си позволим да проверим това.
Личните граници не се изграждат за един ден
Една от най-практичните идеи от срещата беше, че способността да казваме „не“ може да се упражнява.
Красимира предложи да започнем в безопасна среда, дори пред огледалото или с близък човек, на когото имаме доверие. Да се упражняваме да изразяваме ясно собствените си желания и ограничения.
Опитай да кажеш на глас
- „Не, днес нямам възможност.“
- „Имам нужда да си почина.“
- „Това не е удобно за мен.“
На пръв поглед прости изречения. Но за човек, който е свикнал винаги да се съобразява с другите, те могат да бъдат истинско предизвикателство.
Да поставиш граница не означава да отхвърлиш човека отсреща. Означава да признаеш, че и твоите нужди имат значение.
Защо ни е трудно да поискаме помощ?
Това беше още една важна тема. Много жени не само се затрудняват да поискат подкрепа, но и трудно я приемат, когато някой им я предложи.
Свикнали сме сами да организираме, да планираме, да се грижим, да контролираме.
И понякога дори когато партньорът ни каже „Остави, аз ще го направя“, ние вече сме свършили задачата. Защото искаме да стане сега. По нашия начин. Защото така сме свикнали.
Но каква цена плащаме за това?
Да поискаш помощ не е слабост.
Не е необходимо да се справяш с всичко сама, за да бъдеш добра майка, партньор, професионалист или силна жена.
Понякога грижата за себе си започва с това да позволиш на някой друг да поеме част от отговорността.
Тялото и емоциите ни са свързани
Тази тема ми беше особено близка, защото е в основата на Silvia Workouts.
Ние често говорим за движение, тренировки, хранене и сън. Но начинът, по който се чувстваме емоционално, също е важна част от цялостното ни здраве.
Стресът може да се прояви като
- напрежение в мускулите
- промени в съня
- умора
- трудности с концентрацията
А движението може да бъде един от начините да подкрепим както физическото, така и психичното си благополучие. Не е необходимо това винаги да бъде интензивна тренировка.
Понякога е достатъчно
- една разходка
- леко раздвижване
- няколко минути навън
Движението не решава всеки проблем, но може да бъде една от стъпките, които ни помагат да се почувстваме по-добре.
Когато храната се превръща в утеха
Една от участничките постави въпрос, който е особено важен за нашата общност: защо понякога не успяваме да кажем „не“ на храната?
Разговорът ни отведе към емоционалното хранене. Понякога посягаме към нещо вкусно не само защото сме физически гладни, а защото търсим успокоение, удоволствие или кратка почивка от напрежението.
Това не означава, че всяко желание за сладко крие емоционален проблем. Гладът, навиците, ограниченията в храненето и много други фактори също имат значение.
Но когато забележим, че храната често е основният ни начин да се успокоим, си струва да се запитаме:
„От какво всъщност имам нужда в този момент?“
- от храна
- от почивка
- от близост
- от разговор
- от малко време насаме
Не за да се обвиняваме, а за да започнем да разбираме себе си по-добре.
Не е необходимо да бъдеш перфектната майка
Един от най-истинските моменти в срещата беше разговорът за майчинството и чувството за вина.
За моментите, в които обичаш децата си безкрайно, но не ти се играе. Не ти се готви. Не ти се стои на площадката.
Искаш да работиш. Да създаваш. Да имаш собствено пространство. И след това идва вината.
Красимира ни напомни нещо важно: майките също са хора, със собствени желания, интереси и потребности.
Не е необходимо да изпитваш удоволствие от всяка родителска задача, за да обичаш детето си. И не е нужно да носиш всички отговорности сама.
Можеш да бъдеш грижовна майка и едновременно с това жена, която има нужда от собствен живот.
Тревожността и нуждата да контролираме всичко
Говорихме и за тревожността, особено когато се страхуваме за здравето на близък човек или за бъдещето.
Красимира насочи вниманието ни към разликата между реалната ситуация и страшните сценарии, които понякога изграждаме в мислите си.
Не можем да контролираме всичко, което ще се случи. Но можем да се учим да разпознаваме:
- Кое зависи от мен
- Кое е извън моя контрол
- Кога имам нужда от подкрепа
Тревожността е естествена човешка реакция. Целта не е никога да не изпитваме страх, а той да не управлява постоянно решенията и ежедневието ни.
Защо общността има толкова голямо значение?
Може би най-ценното в тази среща не бяха само въпросите и отговорите. Бяха моментите, в които една жена споделяше нещо трудно, а друга разпознаваше себе си в нейната история.
Разговорът засегна и по-лични преживявания: раздяла, страх от неизвестното, загуба на близък човек, самота, нужда от признание и подкрепа.
Тези истории ни напомниха защо създаваме подобно пространство. Не за да сравняваме проблемите си. Не за да даваме лесни решения на сложни ситуации.
А за да можем да говорим открито, да се изслушваме и да знаем, че не е необходимо да преминаваме през всичко сами.
Защото понякога най-важното, което можеш да чуеш, е: „Разбирам те. И аз съм била там.“
Три малки стъпки за тази седмица
- Провери реалността. Преди да кажеш „да“ от страх, запитай се какво всъщност би се случило, ако откажеш.
- Упражни едно „не“. Пред огледалото или с близък човек. Кратко, спокойно и без оправдания.
- Попитай се от какво имаш нужда. Следващия път, когато посегнеш към нещо за утеха, спри за миг и чуй отговора.
Чуй пълния разговор
В статията събрахме част от основните теми, но пълната среща съдържа много повече лични примери, въпроси и размисли. Ако някоя от темите ти е близка, отдели си време да изслушаш разговора.
Можеш да слушаш, докато се разхождаш, пътуваш или просто си отделяш малко време за себе си.
Красимира Калайджиева
Създател на Mentra Circle · лайф коуч · студент по телесна психотерапия
Красимира е създател на Mentra Circle, общност за подкрепа и личностно развитие. Майка е на три деца, сертифициран и практикуващ лайф коуч, студент в трета година по телесна психотерапия и се обучава за NLP специалист.
Организира женски кръгове, групови изживявания и ретрийти. Работи и индивидуално с хора, които искат да се опознаят по-добре, за да постигнат целите и мечтите си. Помага на жените да се върнат към дивата си природа и да опитомят енергията си.
Вярва, че тялото и душата трябва да танцуват в синхрон танца на живота и че магията е в нас, но понякога я забравяме.
За мен беше истинско удоволствие да я поканя в нашата общност. Познавам я лично и ценя откритостта, с която говори за трудните теми, без да представя личностното развитие като лесен и безпроблемен процес.
Нещо от мен
Създадох Silvia Workouts с желанието да помагам на повече жени да се движат, да се хранят по-добре и да изграждат устойчиви навици.
Но колкото повече работя с жени, толкова по-ясно виждам, че здравето не се изчерпва с тренировките и храненето.
Защото можеш да имаш най-добрата тренировъчна програма, но ако постоянно си изтощена, тревожна, претоварена и поставяш себе си на последно място, ще ти бъде много трудно да се грижиш за себе си дългосрочно.
Затова искам нашата общност да бъде повече от място за тренировки. Искам да бъде пространство, в което говорим и за трудните неща. В което се учим да се подкрепяме, да поставяме граници, да търсим помощ и да изграждаме по-добра връзка със себе си.
И ако има един въпрос, който искам да остане с теб след тази среща, той е:
„Какво би се променило, ако започнеш да се грижиш за себе си със същото внимание, с което се грижиш за всички останали?“
Не е нужно да променяш всичко днес. Но можеш да започнеш да правиш място и за себе си.
С обич, Силвия 🤍 Silvia Workouts
Тази среща е с образователна и подкрепяща цел и не замества индивидуална психологическа, психотерапевтична или медицинска консултация.
